Brexit 2018: Заслужаваше ли си?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
541

Въпреки всички усилия с наближаването на новата година все по-вероятен става вариантът за Brexit без сделка. Какво обаче ще струва това, ще разберем догодина
Снимка: Архив Ройтерс

2018 г. вече е почти отминала. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg „Икономиката през 2018 г.“

2018 г. започна с познатото от предходната година притеснено очакване за това какво ще успеят да изкопчат едни от други Великобритания и Европейският съюз в последната година на Острова в състава на блока.

Очакванията за напрегнати и на моменти инфарктни преговори се осъществиха, което обаче на свой ред не попречи на неизвестността да внесе смут в икономиката не само на Великобритания и на ЕС, но и в по-широк международен план.
Както за Лондон, така и за Брюксел беше ясно, че това е последният шанс, който ще имат, за да договорят най-доброто, на което са способни. Въпреки това първите месеци от годината изминаха неусетно, без каквото и да е било развитие, белязани единствено от станалите вече обичайни остри реплики и прехвърляне на отговорност между Брюксел и Лондон.

На този фон се появиха и поредните предупреждения за предстоящата по-слаба икономическа година, като от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) дори заявиха, че очакват икономиката на Великобритания да нарасне с най-бавен темп от всички държави в Г-20.

Първият голям пробив беше постигнат в средата на март, когато стана ясно, че е договорена по-голямата част от споразумението за преходния период след Brexit. От текста на сделката стана ясно, че периодът на адаптация след развода ще е 21 месеца, удовлетворявайки искането на Великобритания за срок от две години.

Една от най-важните теми, по които и двете страни постигнаха споразумение, обаче беше въпросът за ирландската граница и т. нар. „предпазен механизъм“, който спира създаването на фактическа граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, но при липса на решение предвижда регионът да остане в европейския митнически съюз за разлика от останалата част на Великобритания.

Въпреки недоволството на голяма част от политическите сили на Острова от подобно решение бе обявено, че Брюксел и Лондон все пак са се обединили около необходимостта подобна мярка да бъде включена в правния текст на сделката.

Дотук обаче свърши развитието на случая „Великобритания“ за тази половина на годината, като последващите месеци бяха предимно за безплодни преговори с Брюксел.

На вътрешнополитическия фронт премиерът Тереза Мей успя да постигне малко по-голям напредък, като през юли обяви, че е успяла да си осигури подкрепата на правителството за плана за излизане от ЕС. В документ, очертаващ позицията на кабинета, министрите заявиха, че са се съгласили, че по-ранното предложение към ЕС „трябва да бъде развито“ въпреки видимото несъгласие на някои министри.

Това разминаване бързо стана очевидно, след като Мей получи първия си голям удар за годината, а именно оставките на не един, а двама ключови за процеса на Brexit министри – главният преговарящ с Брюксел Дейвид Дейвис и британският първи дипломат Борис Джонсън.

В писмото си до премиера Дейвис не се опита да прикрие противоречията в кабинета и заяви, че „националният интерес изисква министър по въпросите на Brexit, който вярва твърдо във вашия подход, а не само неохотно изпълнява задълженията си“.

Колкото до Джонсън за никого не бе тайна това, че той е крайно против споразумението на Мей, като с оставката си допълнително засили чувството за затягане на примката около врата на премиера.

Всичко това принуди Мей да вземе решението сама да поеме преговорите за излизането на страната от ЕС през юли.

Това, както и обнадеждаващите данни за британската икономика, радваща се на необичайно горещото и продължително лято, внесоха известно успокоение, което обаче не продължи дълго.

В хода на преговорите, за които премиерът вече носеше пряка отговорност, бяха направени нови отстъпки пред Брюксел включително и по отношение на действието на предпазния механизъм, което във финалния вариант на споразумението няма зададен краен срок на действие.
Това разгневи противниците на запазването на по-тесните връзки с Брюксел и същевременно обърна срещу премиера поддръжника на нейното правителство в парламента – северноирландската Демократична юнионистка партия. Според противниците на мярката без задаването на ограничение на нейното действие се създава предпоставка тя да продължи неограничено дълго.

Въпреки това през ноември кабинетът обяви, че подкрепя договорения план. И тук, както и след общата позиция от юли, компромисът се оказа прекалено голям за някои. Ден след като стана ясно, че властите са постигнали разбирателство, поредният ключов министър напусна редиците на правителството. Доминик Рааб, който наследи Дейвид Дейвис, се отказа от поста заради несъгласие със своя премиер.
„Преди всичко не мога да съгласувам условията на предложената сделка с обещанията, които дадохме пред страната в нашия манифест на последните избори“, заяви Рааб в писмото с оставката си.

По думите на бившия министър планът на Мей застрашава целостта на Обединеното кралство и той не може да подкрепи един продължаващ неопределено време защитен механизъм за предотвратяването на фактическа граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, при който ЕС има право на вето върху правото на Лондон да го напусне.

Причина за истински удар по Мей обаче стана решението ѝ да отложи парламентарното гласуване на споразумението с Брюксел, което трябваше да се състои на 11 декември. Премиерът, както и нейните опоненти, бяха наясно с това, че в настоящия си вид текстът на сделката няма как да спечели подкрепата на теглещите в различни посоки фракции в парламента.

Най-видими обаче бяха противоречията в редиците на управляващата партия, където противопоставянето на защитници и противници на Brexit достигна своята връхна точка с инициирането на вот на недоверие срещу кабинета на Мей.

В крайна сметка премиерът оцеля след гласуването само за да се изправи пред поредната спънка, застрашаваща бъдещето на споразумението. След като отмени вота в парламента, Мей направи смелото обещание пред противниците на договора, че ще се върне на Континента и ще поиска – по думите си „гаранции“, за прилагането на предпазния механизъм. Властите в Брюксел обаче отказаха да дадат на премиера помощта, на която се надяваше и тя отново трябваше да се прибере у дома с празни ръце, опитвайки се да успокои очакващия нова дата за гласуване парламент.

Междувременно с новото затягане на примката около врата на Мей все повече започна да се говори за двете крайни алтернативи, към които Великобритания все повече започна да се приближава, а именно излизането от блока без сделка, но също така и отказа от Brexit. В подкрепа на второто дойде Съдът на Европейския съюз който в средата на декември постанови, че Великобритания може да реши едностранно да се откаже от напускане на ЕС, без да има нужда от одобрението на другите страни членки.

Брюксел на свой ред също даде сигнал, че приема повече от сериозно опасността от Brexit без сделка и дни преди коледните празници представи мерките, които възнамерява да предприеме, ако все пак не се стигне до споразумение. От текстовете става ясно, че в случай на хаотичен Brexit в сила ще влязат нови проверки на двустранната търговия, както и редица други регулации по отношение на въздушния транспорт, финансовия сектор и търговията с ограничен период на действие.

В крайна сметка само 100-тина дни преди официалното излизане на Великобритания от блока на 29 март Мей обяви, че парламентарното гласуване ще се проведе в началото на новата година – в седмицата, започваща на 14 януари.

С минаването на времето обаче надеждите за постигане на споразумение избледняват и все по-очаквано изглежда само допреди няколко месеца шокиращата възможност за „хаотичен“ Brexit. Предвид факта, че Мей на практика не постигна никакви гаранции от Брюксел по въпроса с ирландската граница повече от възможно остава парламентът така и да не приеме сделката на премиера.

От юни 2016 г., когато изненадващо британците подкрепиха излизането на страната си от ЕС, развитието на британския казус върви единствено на по-зле, като с времето Островът, ЕС и всички останали странични наблюдатели успяват само да се примирят със създалото се положение. Следвайки тази логика може би няма да е изненада, ако все пак британският парламент не подкрепи сделката на Мей и се стигне до Brexit без сделка. В такъв случай последствията трудно могат да бъдат предвидени и за анализаторите остава само надеждата, че може би ситуацията няма да се развие чак толкова зле.

Или пък не? Може би за пореден път ще станем свидетели на изненада от Острова и сделката ще бъде приета, което ще махне от плещите на бизнеса и пазарите едно огромно бреме.

Но нека не забравяме, че на хоризонта все по-упорито започва да изплува и вариантът за оставането на страната в ЕС, за което все по-често сигнали изпращат и властите в Брюксел, чието хладнокръвие също намалява с всеки изминал ден. Ако само допреди няколко месеца беше немислимо Великобритания да промени мнението си (включително и с провеждането на нов референдум), то сега и този вариант започва да изглежда приемлива макар и под формата на доброволно отказване от процеса по излизането от блока.

Но дори и това решение ще изисква съгласието на кабинета и парламента, каквото очевидно няма. Във всеки случай търсенето продължава.
По статията работиха: автор Елена Илиева, редактор Евгения Маринова
investor.bg


Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353