РОСЕН ТАХОВБългарката Екатерина Кукова и сър Артър Конан Дойл
сплитат съдбите си по време на
Англо-бурската война. През 1900 г. двамата пристигат с походна болница в Южна Африка. Конан Дойл като лекар, а Екатерина като милосърдна сестра.
Болест и травма повалят бащата на Шерлок Холмс. Нашата девойка е край леглото на писателя, докато се съвземе. Благодарение на грижите Конан Дойл стъпва на крака и заедно с Екатерина се връща в Англия.
Тази интернационална история е документирана в лондонския “Клуб на приятелите на Шерлок Холмс”. Господин Христо Марков е имал щастието да проучи неговия архив и да попадне на “българската следа” в биографията на знаменития писател.
Екатерина е дъщеря на комитата Антон Куков от Охрид. През Възраждането той имал златарско ателие в града. Заради кавга с богат турчин майсторът бил принуден да забегне във Влашко. Онзи отказал да си плати поръчката и двамата се счепкали.
Антон Куков митарства с дружината на Желю войвода. Предполага се, че той е гравирал надписа върху сабята на дядо Желю: “Българино, братко мой, ти от турчин са не бой, земи сабля – върви на бой.”
През 1876 г. Куков минава Дунава с четата на Христо Ботев. Загива до знамето, покосен от пушечен залп. “От тоя залп един куршум улучи главата на ранения Антон, който се прескунди (претърколи) няколко пъти и падна в дола, като заспа навеки”, пише очевидецът Никола Кючуков.
След Освобождението семейството на загиналия поборник се преселва в София. Към края на века Екатерина Кукова заминава за Лондон да учи медицина. С хайдушка кръв в жилите, тя е една от първите българки, решили се на подобна дързост.
През 1899 г. избухва Англо-бурската война. Лондон иска да сложи ръка на Южноафриканската република и съседната Оранжева република. Те са основани от холандски преселници, наричащи себе си бури. Поводът за конфликта е отказът да бъдат предоставени избирателни права на английските колонисти, заселени през 80-те и 90-те години на XIX век.
Военните действия започват на 11 октомври 1899 г. и са посрещнати противоречиво на Острова. Конан Дойл е от онези, които твърдо застават зад британските интереси. По това време той вече е прочут писател – думата му тежи.
Всъщност Дойл се хваща за литературата, защото не му върви в лекарската професия. Завършва медицина в Единбургския университет, но за да получи титлата “доктор”, му е нужна практика.
Опитите да завърти клиентела се провалят.
Пробва в Шефийлд, после в Лондон, а след това в градчето Рюйтън. Никой не обръща внимание на младока с бяла престилка. Дойл се мъчи да пробие поне в Астън, работническо предградие на Бирмингам, но и тук пациентите отминават кабинета му.
За да се изхрани, Конан Дойл става корабен лекар. Със старото корито “Хоуп” плава из Арктика, а с търговския кораб “Маюмба” обикаля бреговете на Западна Африка. След пътешествията упоритият Дойл отваря кабинет в Плимут. После се мести в крайморския градец Саутсий и най-сетне през 1885 г. слага пред името си заветното доктор по медицина.
Конан Дойл борави по-добре с перото, отколкото със скалпела. Неговият първи пациент не му брои хонорар. Обратното – иска 1 шилинг за щетите, нанесени при операцията. А още за първия си разказ докторът получава от едно лондонско списание цели 3 фунта и 3 шилинга.
През 1887 г. Конан Дойл пише “Етюд в червено”, където за първи път се появява детективът любител Шерлок Холмс. Следват “Знакът на четиримата”, “Приключенията на Шерлок Холмс” и “Спомените на Шерлок Холмс”.
Писателят обаче е със самочувствието на лекар. Като пламва Бурската война, бащата на Шерлок Холмс хвърля перото и отново хваща скалпела. Той предлага услугите си на една полева болница, която се стяга за Южна Африка.
В същия екип милосърдна сестра е студентката по медицина Екатерина Кукова.
На 28 февруари 1900 г. д-р Дойл и медсестрата отплават за фронта с лайнера “Ориентал”. На 21 март корабът хвърля котва в пристанището на Кейптаун. Болницата е настанена в хотел “Маунт Нелсън”. След няколко дни лазаретът продължава за Ийст Лондон, откъдето с влак е прехвърлен в Блумфонтейн, център на Оранжевата република.
“Блумфонтейн през 1900 г. беше угнетяващо място – пише биографът на Дойл Чарлс Хайъм. – Беше безцветна бъркотия от тенекиени покриви, постройки с веранди, паянтови бунгала и палатки, разхвърляни по масленозелената равнина като боклук, изръсен от небето.”
Този пейзаж убива илюзиите за вълнуващо приключение в екзотично-феерична страна. Става ясно, че войната с бурите ще е тежка и продължителна.
Местните се бият като лъвове. Те са отлични стрелци, познават релефа на родината си и печелят битка след битка. Освен всичко друго болести морят изнежените британци. Най-страшна е епидемията от тиф. Тя поразява 13 272 англичани, докато в сраженията падат 5776, а от раните си умират 2019 бойци.
В лазарета на Конан Дойл и Екатерина не достигат легла, медикаментите са кът, липсват лекарски инструменти. Екипът прави каквото може, за да облекчи страданията на болните.
Тифозният вирус прониква в организма и на самия д-р Дойл. За капак лекарят пада и пука ребра. Фиксираща превръзка стяга гърдите му, налага се да пази постелята.
