Живеем в интересно време ,в което добрите хора смятат за балъци и ги използват за да си играят с тях кой както намери за добре.Особенно добре това правило важи тогава, когато си наплашен от някой до мозъкът на костите си. Такава е и моята история.
Срещнах любовта на живота си посредством интернет. Нищо не знаех за него. Просто жадната ми за любов душа го последва. Тя бе сляпа за видими неща. Не знаех езикът,не знаех нищо за него, не бях подготвена за фрапиращи изненади, но въпреки всичко жадна за любов и добро семейно щастие последвах сърцето си. На 9 Септември 2008 година прстигнах в Англия пълна с амбиции за нов живот с човекът,който обичах. Веднага се записах в колеж да уча езикът на Шекспир, с амбицията да напредна бързо в неговото усвояване и започна работа като учител на емигранти.Да ама не. Трябваше да се грижа за един доста болен човек. Той бе болен физически и душевно. Това ме натъжи и аз приех съдбата си на болногледачка на човек, който има нужда от помощ. Отдадох се на каузата “помогни на приятел“. И така няколко години преминали през ежедневие изпълнено с грижи към човека, когото обичах и исках да бъде щастлив.В един момент се видях в огледалото. Ограбена,оглозгана и отчаяна. Реших, че това не е моето Аз и предприех промяната. Животът е доста кратък за да го пропиляваме. Любовта е важна за всеки от нас, но когато отсреща не виждаш откровенни очи, а лъжа време е за промяна. Така през 2013 година се разделих с ЧОВЕКЪТ на живота ми и поех по трудния път на борба за търсене на моето място под слънцето. Не беше лесно, но аз вярвах и все още вярвам в доброто.
От 2013 до 2015 година преминах през изпитанието да започна от най- често срещаната работа – почистване на частни домове. Беше интересно и отговорно, защото хората ти имат доверие да те допуснат до техния личен свят, влизаш в домовете им, докосваш се до техния бит и култура. Много неща научих от тази професия и най важното от тези уроци беше ЛЮБОВТА в семейството, за която винаги съм жядувала. Имах щастието да бъда в домове, в соито от всеки детайл в дома лъхаше на любов и семейно щастие. Това ме крепеше да вярвам, че един ден тя ще посети и мен. Жадувах за този момент.
От 2015 година “попаднах на хора и станах ЧОВЕК“. Една фраза, която помним от нашето детство и нашите ученически години. Много пъти от тогава си я повтарям и благодаря на БОГ, че ми даде тази възможност да бъда част от едно голямо семейство. Работех за тях, но се чуствах част от фамилията. Чуствах топлината на чуствата им към мен и съчуствието за ситуацията, в която съм изпаднала. За да ми поверят грижите за децата и домът им те бяха проучили моята история. Знаеха доста за мен и за това, което съм преживяла и ми предоставиха шансът да бъда част от тяхното семейство и почуствам любовта на семейството, за соято толкова много жадувах. Да ама “шило в торба не стои“. Децата пораснаха и аз започнах да чуствам глад за промяна в положителна посока. Среща с нови хора. Нови контакти. Нова персонална промяна. Поех нов път на търсене на ДОБРОТО. Започнах работа в един от най-трудните сектори на обществото – грижата за болни и стари хора.Това според мен е една от най-трдните професии в обществото. Някой ще каже, че не е така, но аз съм готова да споря. Само, този който не се е грижил за болни или стари хора, може да каже това. Грижата за човекът е много специфична професия, тъй като всеки има индивидуални нужди и в същото време има индивидуален характер.Винаги трябва време за да схванеш специалните нужди и желания на даден човек. Работих, работя и имам желание това да бъде професията на живота ми сега. Грижа се с любов и уважение, към възрастни хора, които имат зад гърба си прекрасни семейства и пълни с любов истории. Някои от тях ни разказват тези истории. Само мога да бъда благодарна на съдбата и хората, които ми дадоха шанса за тази работа. По времето на моите пътувания аз срещнах отново любовта. Смятям, че това е любовта на живота ми и ще бъде последната. Дано това е така. Жадна съм за любов и семейно щастие, а то се постига от двама. Независимо на колко години си. ЛЮБОВТА е водещата сила за успеха.
Мога да извикам с ясен глас-Намерих призванието в живота си“Грижата за човека“.
Намерих ЛЮБВТА .
Пожелавам на всеки да намери своето място в живота и своята голяма любов. Аз я намерих.
Благодаря на всеки, който ми помогна да открия отново себе си, да повярвам в доброто и да продължа да живея в позитивната част на живота.
Благодаря на БОГ, че ме дари с търпение, воля и увереност, че мога да го направя отново.
Сега имам всичко. Работа, Любов и Бъдеще.
Написах това за да потвърдя житейската мъдрост, който умее да чака, ще получи заслуженото. А то е любов, сигурност и бъдеще. Аз имам всичко.
Това е кратката история на един щастлив човек
Анна Пашова – Такър
