Не на еврото, не на валутния борд! Да запазим българския лев, но обезпечен с нашите златни резерви и преминаване към президентска република. Това е правилният път за България.
В случай, че все пак решим да останем под монетарно робство или да го сменим с друго, не се прави с референдум в последния момент без адекватна информационна обезпеченост.
Няма държава в света, която да е 28 години под валутен борд, и сега имаме голям дебат дали да приемаме еврото или не. Единствената разлика е, че се откъсваме от контрола на Международния валутен фонд, за да се предадем на Европейската централна банка. И на всичкото отгоре – дебати и референдуми за това на кого ще робуваме.
Позицията ни е крайно унизителна за страна, която има от всичко по много. Въпреки това казваме, че избирателите са глупави, политиците – корумпирани, банкерите – алчни, и поради тази причина не желаем да имаме собствена монетарна политика.
Вариантът е да опитаме сами, но не в условия на този изхабен парламентаризъм и разграден двор. Пътят е президентска република, ограничена свободия, ясен път и геополитическа ориентация, собствена монетарна политика и български лев, обезпечен с нашето злато.
Задължаваме златодобивните компании да продават златото на актуален курс на БНБ, както и стимулираме бизнесите и домакинствата да продават своето злато също на държавната банка.
В случай, че съвсем не се справим с това, винаги можем да се предадем на американци, европейци, китайци или руснаци да ни контролират посредством валутен борд, единна валута или каквото там е актуално.
Очевидно, народът не е узрял за този път на спасение и ни занимават в момента дали да приемаме еврото. Може би има някаква логика и очаквания, че Европа ще ни излива пари, но как народът може да знае това? Може също да разчитаме на блокираните резерви, обезпечаващи съществуването на валутния борд.
Казват, че ще бъдат откраднати – което е сигурно, както всички пари в държавата – но все пак ще направим нещо. Една магистрала, ако струва 10 млрд. евро, ще я направим за 30 млрд. заради кражбите, но ще имаме магистрала.
Може би няколко години след приемането на еврото ще се освободим от него и ще започнем да водим наша монетарна политика. Има логика, защото нашето членство в Европа е брак по сметка – каквото успеем да вземем, добре. После, ако фалира Европа, се махаме.
Може пък да имаме държавници, които милеят за родината – което силно ме съмнява. Няма нищо лошо в референдумите – това е демократичен и справедлив способ – но ние ги правим по безумен начин.
Имахме преди години референдум за това дали да строим АЕЦ „Белене“ или не. Не можехме ли да пуснем държавната компания с този проект на световните борси и да проверим чрез пазара дали има смисъл или не? Едва тогава да правим допитване до хората.
В момента, в условия на тази пълна дезинформация, да питаме хората чрез референдум „за или против еврото“ е все едно да питаме бай Кольо от село Цвръкнево какви платки да ползваме за най-новия космически кораб на НАСА.
В лично качество на икономист смятам, че не трябва да приемаме еврото, защото – освен гореизложените мотиви – очаквам, че еврото ще се срине. Европа и Западът като цяло са в тежка ситуация: свръхзадлъжнялост, скъпи ресурси, застаряващо население и забавени темпове на икономическо развитие.
В тези условия да предадем монетарния си контрол на Европа е, меко казано, авантюристично. Това е лично становище – мога да го обоснова с факти и логични заключения – но в случая е необходимо много повече.
Допитване до народа или ревизиране на решението за влизане в еврозоната трябва да стане едва след адекватни изводи на икономисти. Тези изводи обаче трябва да се направят след дебати и сблъсък на мнения от специалисти с различни убеждения и мотиви.
Може би Българската академия на науките трябва да направи официално обобщение, да запознае цялата общественост с това и тогава да се прави референдум.
В случай, че обществото продължава да е толкова инертно и незаинтересовано – нищо чудно да приемем еврото, да настане икономически катаклизъм в Европа и да се върнем 100 години назад. Тогава вече ще сме бедни и съвсем неуки за наша монетарна независимост.
С две думи – ще се обречем на бой, глад и диктатура. Народът трябва да стане по-бдителен и непримирим, за да може да изисква адекватност от тези, които взимат решения.
Николай Ников
Роден е през 1977 г.
Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на American International University in Richmond и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в City University Business School – Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското Сити се завръща в България и до 2012 г. развива дейност в сферата на финансите. Бил е главен координатор по управление на мултинационални застрахователни програми към AIG – Европа, Лондон.
В момента разработва теории и преподава в областта на икономическите и бизнес науки, както и развива бизнес в сферата на индустриалното предприемачество.
