Дълго време британският пазар на недвижими имоти се смяташе за сигурна инвестиция – „еднопосочен залог“, който позволяваше на цели поколения да трупат богатство, да се придвижват по „жилищната стълбица“ и да планират спокойна пенсия. Но тази дългогодишна традиция може би е към своя край.
Забавяне на дългосрочния растеж
През последните 50 години тенденцията на нарастване на цените на имотите беше стабилна. Но всяка следваща криза намаляваше средния ръст, а днес дългосрочният номинален растеж е на най-ниското си ниво от половин век, а реалният растеж (спрямо инфлацията) е практически нулев.
Пазарът на имоти във Великобритания днес е оценен на над 9 трилиона паунда, но това богатство е неравномерно разпределено – над 2.95 трилиона се държат от хора над 60 години, докато под 35-годишните притежават едва 600 милиарда, половината от които са дълг.
Икономически реалности
Въпреки нарастващото население, реалното търсене на имоти намаля, тъй като високите лихвени проценти направиха ипотечните заеми недостъпни за много хора. Броят на сделките и строителството намаля. Сега, облекчаването на условията за кредитиране и нарастващите доходи от наеми стимулират леко възстановяване.
Очакваната дерегулация на ипотечния пазар – чрез отпадане на стрес тестове и лимити на кредитиране – може да увеличи покупателната способност на купувачите с до 20 процента. Това вероятно ще повлияе на цените, особено в краткосрочен план.
Перспективи за бъдещето
Ръстове като в края на 90-те години няма да се върнат. Очаква се цените да нарастват в синхрон със заплатите – по-бавно и устойчиво. За купувачите това означава по-реалистични възможности. За онези, които разчитат на жилищната инфлация за финансиране на пенсионирането или покупка на по-голям дом, перспективите не са толкова розови.
Възможно е да има краткосрочен скок в цените, но в дългосрочен план няма индикации за сериозно възстановяване на предишния ръст. Ако световната икономика се забави или навлезе в рецесия, ефектът ще е още по-ограничаващ.
