Миналата година Боби завършва бакалавърската си степен по илюстрация в Англия. Решава да си потърси работа там и изпраща личната си карта в Агенцията по граничен контрол, за да получи т.нар. синя карта - документ, доказващ пред работодателите правото му на работа и който по принцип би трябвало да му се издаде, защото е завършил британски университет.
Издаването му обаче се бави, а другият документ, който британските власти изискват само от български и румънски студенти, за да работят във Великобритания (т.нар. жълта карта), изтича. С изработените през лятото пари Боби успява да остане в страната до декември. След това просто си купува еднопосочен билет към България. Историята на Боби засега е с щастлив край, защото пет месеца по-късно той все пак получава дълго чакания документ и започва да търси работа във Великобритания.
Подобни “гимнастики” са добре познати на много български и румънски студенти в Обединеното кралство. Дали ще трябва да чакаш, или ще получиш документа сравнително бързо, често е въпрос на късмет. Голяма част от студентите сега се надяват по-бързо да мине тази година, когато изтича преходният седемгодишен период за България и Румъния и изискването за издаване на жълта карта автоматично ще отпадне. Междувременно всеки намек за излизане на Великобритания от Европейския съюз или изказвания, че е “безотговорно” страната да отвори границите си за граждани на България и Румъния в края на годината, карат тези млади хора да подскачат. Те са избрали Великобритания за своето образование и за много от тях е логично, след като завършат, да потърсят професионална реализация на Острова. На практика обаче се оказва, че съдбата им е в ръцете на служителите от британската Агенция по граничен контрол.
Да ти издадат “жълта книжка”
Жълтите карти всъщност не са разрешителни за работа. Официалното им наименование е регистрационни сертификати. По думите на Галина Костадинова, юрист в обществената консултационна услуга “Вашата Европа – съвети”, този сертификат показва единствено, че този човек е студент и университетът, в който учи, съществува.
Официалният срок за издаването на документа, обявен на сайта на Агенцията по граничен контрол (United Kingdom Border Agency), е до 99% от всички заявки в рамките на максимум 6 месеца. В някои случаи обаче процесът се проточва повече от половин година. В момента на сайта на Агенцията за граничен контрол е оповестено, че сега се разглеждат документите, подадени през август 2012 г. По думите на Боби обаче сайтът рядко се обновява. “В продължение на един месец се опитвах да си уговоря ден за интервю, но сайтът непрекъснато ми връщаше отговор, че няма свободни часове. Това не е възможно, защото постоянно някой си отменя часа и се освобождават нови”, каза той.
Според отворено писмо, което българските студенти от Facebook групата “За равни права на българските и румънските студенти в Обединеното кралство” са изпратили до президента и премиера на България, официалният телефон, посочен на интернет страницата на агенцията (UKBA), е затворен от юни 2012 г. Липсва и адекватна възможност за информиране за статуса на заявлението за издаване на въпросното удостоверение.
Точка на кипене
Шумният анти-ЕС дебат в Обединеното кралство напоследък е повод да се изпишат тонове хартия в медиите на Острова, в България и в Румъния. Румънският вестник Gandul пък отвърна на удара, като направи кампания “Защо не дойдете тук”. С нея изданието покани британците да посетят страната със забавни призиви като тези, че половината жени в Румъния приличат на съпругата на принц Уилям – Кейт, другата половина – на сестра й, а освен това наливната бира в Румъния е по-евтина от бутилираната вода във Великобритания. Под повърхността на тези закачливи обществени брожения обаче българските и румънските студенти вече са достигнали крайната точка на своето търпение и са се обединили в обща група в социалната мрежа Facebook, където споделят своите истории и мнения.
От общуване към действия
Групата е създадена от Анна Димитрова и в момента членовете й са над 5 хил. души. Пред “Капитал” миналия месец тя разказа, че според нея пречките не са толкова административни, колкото политически и българските институции трябва да обърнат внимание на това. Тя лично например си обяснява промяната в работата на агенцията с изнесените миналата година факти, че звеното е пропуснало да проконтролира 33 хил. граждани на страни извън ЕС, които са влезли във Великобритания със студентска виза, но всъщност никога не са се регистрирали във висше учебно заведение.
Във Facebook групата има линк и към петицията за равни права на студентите от България и Румъния, която вече е подписана от над 2 хил. души. Младежите обсъждат и дали да предприемат правни действия, като вече дори са потърсили съвети от юристи, обясни пред “Капитал Daily” Филип Ангелов, един от администраторите на групата, който е завършил право в Обединеното кралство.
Калина Чернева
