ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,
Отново ни огряват лъчите на 24 май! И отново ние, българите в България и навсякъде по света, където ни е изпратила съдбата, официално честваме делото на славянските просветители Кирил и Методий. На българската просвета и култура и създаването на кирилската азбука. Азбука, просъществувала повече от хиляда години, която днес ползват над 250 млн. души в 23 държави. Дело, само по себе си величаво и, както се вижда от неговия исторически, от духовния му, културен и цивилизационен хоризонт – неподвластно на времето, а само на полета на човешката мисъл.
Тази светла дата ни припомня и, че всеки от нас има и своя красива, интимна, много лична съкровищница: на спомените за отлетелите от календара ни дни и години; на детство със сребърен школски звънец и искрено вълнение пред първата учителка, с поднесен й дъхав букет; с весела гълчава в училищния двор и първото свидетелство, че ето – преминаваме в по-горен клас…
А после? После идва житейският друм, по който крачим и сега, всеки с предречената си орис – у нас, или по всички населени с човеци континенти. Знаем много езици, вещи специалисти сме в какви ли не начинания. Или, както преди много десетилетия бе възвестил в стихотворението си „Паисий“ българинът Иван Вазов: „и ний сме дали нещо на света.“
Днес ние, сънародниците, даваме не нещо, а много на света във всяка една обществена, икономическа, научна и духовна област. Познават ни. Ценени и търсени сме. Уважавани сме и признати. Но винаги в душите ни се таи онова някогашно детско кътче с щастливата гълчава. С школския звънец и усмихнатите родители на прага, махащи ни за добър път към още незнайното за нас аз буки и чрез него – към върховете на битието. Над всичко и всички пръска благословените си лъчи празникът 24-ти май и ни пожелава щастие.
Днес той отново е в нас и отново ни огрява. Поздравяваме се писатели и учители, хора от различни професии, люде млади и стари, от близо и далеч, тук… и отвъд океана. Танцуват в книгите кирилските букви, а ликовете на солунските братя ни гледат от синьото небе. И знаем, че не сме дърво без корен; че кръвта ни пулсира в тон с планетата Земя и така ще бъде, докато свят светува. И разбира се, ще даваме още много на света, защото от славянското четмо и писмо сме научили кои сме и какво можем. Но знаем и друго – че някъде назад, в родния край, глъхне в самота и забрава някое старо наше училище. Очакващо търпеливо все някога да се върнем и да поставим пред порутените му стъпала стръкче цвете на закъсняла благодарност. Някога…
Но днес е 24-ти май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Светъл празник, скъпи сънародници, бъдете щастливи! Нека му бъдем признателни и благодарни, че го има и че така ярко блести…
Честит празник!
Георги Н. Николов, литературен критик и историк
