На 8 август 1963 г. от пощенски влак по линията Глазгоу-Лондон са откраднати 2,6 милиона паунда,
равняващи се на сегашни 46 милиона лири или почти 60 милиона долара. Не се знае със сигурност на кого първи му хрумва идеята да бъде ограбен пощенския влак, защото основният организатор Брус Ричард Рейнолдс я получава наготово в затвора от съкилийник.След като лондонският дилър на антики и виден крадец Рейнолдс излиза от затвора, обсъжда плана със свои съучастници, известни като Югозападната банда. За своя дясна ръка Рейнолдс избира изискания Дъглас Гордън Гууди – добре облечен лондонски фризьор и понякога крадец, който е доста известен в криминалните среди със своя кураж и с хладнокръвието си в напрегнати ситуации.
Бандата на Рейнолдс не разполага с достатъчно хора, за да извърши удар от подобна величина. Затова привличат бившият боксьор Роналд Бъстър Едуардс, тогава лидер на Югоизточната банда и собственик на клуб по бокс. Той е близък приятел на Рейнолдс и Гууди. След кратка среща между тримата е решено, че двете банди ще обединят сили в името на голямата печалба.
Ключова фигура в изпълнението на плана става и букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той е доверен партньор на Рейнолдс и притежава завидно ясна мисъл, която е така необходима при обмислянето на такъв сериозен план.
Четвъртият участник Роналд Бигс не участва в обмислянето на обира и в действителност има съвсем малка роля в него. Бигс е дребен престъпник още от младежките си години. След като попада няколко пъти в затвора, той се отказва от престъпния живот. Животът обаче го притиска и той иска от приятеля си Брус Рейнолдс заем от 500 лири.
Бигс влиза в заверата, след като Рейнолдс му споменава, че ако участва в един замислен удар, неговият дял ще е 40 000 лири. Именно Бигс намира Питър, който може да кара дизелови локомотиви.
Пощенският влак Глазгоу-Лондон се състои от 12 вагона. В първите два вагона след дизеловия локомотив са превозвани пари от най-различни банки в Шотландия.
Благодарение на връзките с подземния свят са установени разписанието на пощенския влак по дати и часове,както и броят на служителите във влака. Тази информация Рейнолдс получава от свой вътрешен човек, ирландец, който никога не е разкрит и когото медиите по-късно кръщават Улстърмен. Установено е, че най-много пари са превозвани след уикенда. Така е харесана датата 6 август, вторник.
Със задачата да спре влака на удобно място за разтоварване на чувалите, без да буди подозрение, се заема Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. Той е способен електротехник и специалист по влаковете.
Като най-доброто място за спиране е избран районът, известен като Лейтън Бъзард в Бедфордшир, където има два удобни семафора далеч от гари. Влакът трябва да премине там през нощта в 3:30 часа. На двата семафора Кордри решава да закрие зелената светлина с черна хартия, а с батерии и лампички на първия семафор да светне жълта светлина, а на втория – червена. Това ще принуди машинистът да премине разстоянието между тях на малка скорост и да закове пред втория семафор.
Планът изисква и намирането на сигурно убежище. То трябвало да бъде изолиран имот в близост до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира, и откъдето да могат да се разпръснат, без да се страхуват да бъдат забелязани.
Избират порутената ферма Ледърслейд, намираща се в средата на малко фермерско селище, на около 45 км. от мястото, планирано за обира. Тя се състои от една двуетажна, разнебитена къща и няколко по-малки постройки, и предлага достатъчно място за мъжете и колите им.
Наемат адвокатска къща и фиктивен купувач, които да водят преговори със собствениците на фермата. Фатално се оказва, че не прикриват следите към себе си като подставени лица.
На 6 август всичките 13 души се събират във фермата с откраднати два Ленд Роувъра и един военен камион. Докато чакат обаждането за тръгване на влака, пият бира, играят на карти и на Монополи – това също се оказва съдбоносно за разследването.
Малко преди полунощ Гууди пристига във фермата с лоша новина – парите нямало да бъдат изпратени в тази нощ. Налагало се да чакат.
Следващата нощ идва съобщение, че парите са повече от всеки друг път. Обличат военни униформи и имитират, че са част от излязло на учение военно подразделение.
Екипът се разделя и заема предварително определените си позиции, като навлича железничарски гащиризони. Прерязват телефонните жици на близката кутия за спешни обаждания, както и кабелите, които обслужват целия район.
Рейнолдс обявява, че влакът пристига и фалшивите светлини на семафорите са активирани. Три минути по-късно пощенският влак Глазгоу-Лондон намалява скоростта си и спира точно там, където мъжете чакат в тъмнината.
Машинистът Дейв Уитби е първият човек, който се показва от кабината. Според правилата той се запътва към будката за спешни обаждания, за да получи инструкции. Едва констатира, че телефонът не работи, когато е хванат от бандитите и закопчан с белезници.
Най-едрият член на бандата, (никога не идентифицирания от полицията мистър Три), влиза в кабината на влака, където се сблъсква с ядосания машинист Джак Милс и го удря по главата. Силно кървящ от дълбоката рана, машинистът е завлечен в дъното на кабината. Питър заема мястото му, но не успява да се справи с управлението на спирачките. Под смъртна заплаха замаяният Милс потегля.
Бигс получава заповед да заведе посрамения Питър в Ленд Роувъра и двамата да чакат там. С това започва и приключва участието на Роналд Бигс в същинския обир, но по-късно при съдебния процес не вземат предвид това и му дават максималната присъда.
Стигайки на определеното място, влакът е спрян. Бандитите нахлуват в пощенските вагони и завързват служителите. Седем от торбите с пари не са взети, защото колите им се напълват. Цялата операция трае 40 минути.
Преди зазоряване бандата влиза във фермата и разтоварва колите. Там чуват по радиото съобщението за обира им.
Рейнолдс нарежда на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите. Оказва се, че са ограбили 2 631 784 лири. Всеки получил своя дял.
По радиото чуват съобщения, че разбойниците са използвали военни превозни средства за обира и се предполага, че се крият в някоя ферма в околността. Търсят ги! Налага се спешно да напуснат района.
Не успяват да запалят фермата и това съсипва всичките им рисковани усилия. Полицията попада на фермата седмица след започналото разследване. Само ден след това е арестуван манипулаторът на семафорите Роджър Кордри. Съмнението върху него пада заради криминалното му минало и познанията за влаковете.
В Лондон е арестуван Чарли Уилсън, полицията съобщава, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, за да ги разпита.
Два дни по-късно тя прибира Бигс и го закарва за разпит в Скотланд Ярд. В затвора Бедфорд той заварва Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като сравняват историите си, те предполагат, че са посочени като съучастници на Рейнолдс от неизвестен предател. Оказало се обаче, че във фермата са намерени техни пръстови отпечатъци по бутилка кетчуп, по бирени шишета и няколко фигурки от играта Монополи.
Гордън Гууди остава на свобода и дори ги посетил в затвора, но после арестуват и него. Полицията прибира и адвоката Джон Уийтър, преговарял за покупката фермата.
Следващият заловен е Джон Дейли, зет на Рейнолдс, който скоро е последван от Рой Джеймс, след щура гонитба по покривите на къщите.
Процесът започва на 20 януари 1964 г. в съда в Ейлсбъри, където се явяват пред строгия съдия Едмънд Дейвис.
На 23 март 1964 г. съдът се оттегля и след два дни решава, че всички обвиняеми са виновни в конспирация за обир, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди са намерени за виновни в обир, извършен с насилие.
Бигс е съден отделно и получава 30 години затвор. Той започва да мисли за бягство още от първия ден. На 12 август 1964 г. го изпреварва Чарли Уилсън, измъквайки се от затвора Уинсън Грийн в Бирмингам. След неговото бягство останалите членове на бандата са сложени под засилена охрана.
Бигс скроява план с един затворник, чиято присъда изтича и скоро излиза на свобода. Следобед на 8 юли 1965 г. до стената на затвора спира камион, от него са прехвърлени въжета и Бигс заедно със свой съучастник се прехвърлят извън оградата.
Бигс отива в Белгия, срещу много пари си купува паспорт и си прави пластична операция на лицето. В края на годината заминава за Сидни в Австралия с фалшива самоличност. Успява да изтегли и семейството си.
През 1966 г. Бъстър Едуардс се предава на полицията, което означавало, че Бигс единствен от бандата е на свобода. През 1969 г. усетил, че го издирват в Австралия. Оставя семейството си в Мелбърн и отлита за Панама. Само след дни съпругата му Шърмейн е арестувана.
От Панама Бигс лети през Каракас (Венецуела) за Рио де Жанейро. Приземява се в Рио на 11 март 1970 г. под името Майкъл Хейнс и отсяда в евтин хотел. Разполага с много малко пари, тъй като е похарчил голямата част от своя дял, за да се измъкне от ръцете на полицията.
Все още държи връзка със съпругата си, но същевременно се забавлява с най-различни жени и създава многобройни приятелства. Финансовият недоимък и липсата на семейството му обаче го депресират до такава степен,че той се замисля сериозно дали да не се предаде. На всичко отгоре неговата бразилска приятелка стриптийзьорката Реймунда де Кастро забременява.
Докато дава интервю през януари 1974 г. за „Дейли Експрес“ срещу 35 000 паунда, в стаята му нахлуват местният полицейски началник, британският консул, бразилският вицеконсул и двама детективи от Скотланд Ярд. Екстрадирането му се разминава поради липса на споразумение между двете страни.
На 6 май 1974 г. Бигс е освободен и се прибира в дома си в Рио най-сетне под собственото си име. Пристига и семейството му, но Бигс и Шърмейн решават да сложат край на брака си.
През август Реймунда ражда Майкъл Фернанд Насименто де Кастро Бигс – четвъртият син на Роналд. Година по-късно Реймунда заминава за Европа за три месеца, за да прави театрална кариера, и оставя сина им на Бигс. Връща се чак след две и половина години.
На 16 март 1981 г. пак при уредено интервю, този път уж за „Нешънъл Джиографик”, го отвличат същите мъже, които се опитали преди две години да го отвлекат, примамвайки го извън Рио под предлог, че ще го снимат във филм. (Тогава Бигс е предупреден и дори подава сигнал в полицията.) Напъхват го в чувал и го натоварват в самолет. С него го откарват в пристанището Белем на 2000 км. северно от Рио. Пренатоварен е на яхта, която може да преплува океана.
Яхтата обаче е задържана от Бреговата охрана на Барбадос и е откарана обратно в Бриджтаун. В Барбадос съдът отначало постановява депортирането му във Великобритания, но след апелация е върнат в Бразилия.
В непрекъснато преследване и бягства изминават 38 г. от грабежа. Навършилият 71 г. Бигс за две години претърпява три инсулта и здравето му е силно влошено. Появява му се силно желание да свърши дните си на родна земя.
През май 2001 г. Роналд Бигс изпраща имейл на началника на отдела за Организирана престъпност към Скотланд Ярд главен детектив Джон Коулс: „Бих искал да се предам. Трябва ми паспорт, за да пътувам до Великобритания. Готов съм да бъда арестуван, когато пристигна на летище Хийтроу и да се предам в ръцете на закона“.
На 7 май 2001 г. частен самолет, превозващ на борда си Роналд Бигс, каца на британското военно летище „Нортоп” в Мидълсекс. Главен детектив Коулс и контингент от полицаи посрещат самолета, арестуват Бигс и го транспортират до болницата на затвора Белмарш. Още същия ден той се явява пред лондонския съд, който постановява, че Бигс трябва да бъде изпратен обратно в затвора, където да излежи остатъка от 28-те години, оставащи от 30-годишната му присъда.
Бигс и бразилският му син Майкъл се опитват години наред да уредят освобождаването му, но без успех. През това време той претърпява серия от инсулти и периоди на влошено здравословно състояние. Най-сетне на 6 август 2009 г., само ден преди 80-ия му рожден ден, Роналд Бигс е освободен от затвора.
След освобождаването на Бигс здравето му малко се подобрява и той може да напусне болницата, за да бъде преместен в старчески дом. В отговор на твърденията, че е симулирал влошено здраве, за да може да получи предсрочно освобождаване, адвокатът му заявява: „Този човек ще умре. Той няма да възкръсне като Лазар от мъртвите, той е болен, сериозно болен“. Но самият Бигс казва следното: „Имам още да живея. Дори мога да ги изненадам като доживея до Коледа и това би било фантастично“.
В сянката на невероятния живот на Бигс остава съдбата на Брус Ричард Рейнолдс, организаторът на Големия влаков обир. Той бяга в Мексико, където живее в продължение на няколко години.
Когато парите му свършват, се връща в Англия. Арестуван е през 1968 г. и е осъден на 25 години лишаване от свобода. Освободен е десет години по-късно. След като излиза от затвора, отново решава да спечели пари по престъпен начин, този път от търговия с амфетамини. Следва нова присъда.
В края на 80-те години на миналия век, след като е излежал присъдата си, Рейнолдс работи като консултант по време на снимките на филм за Големия влаков обир. В средата на 90-те години издава книгата “Автобиографията на един крадец”. Той почива на 1 март 2013 г. на 81-годишна възраст. Според изявление на сина му издъхнал по време на сън.
/По материали в интернет/
