Заключили Сесилия Саркози при Кадафи, когато отишла да иска сестрите

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
624

Как бяха освободени българските

медицински сестри в Либия през лятото на 2007 г. и каква бе ролята в този драматичен епизод на бившата френска първа дама Сесилия Саркози (днес вече носеща фамилията Атиа).

Това разказва самата тя в мемоарите си “Желание за истина”, които ще излязат тази седмица под знака на издателство “Фламарион”. В петък в. “24 часа” вече преразказа някои от най-интересните моменти от спомените на французойката за срещата с либийския лидер Муамар Кадафи.

Сега обаче ще предадем разказа с повече подробности, които сп. “Поан” публикува като предпремиера преди появата на книгата. В Париж списанието е било изчерпано буквално за часове.

“Ето че тръгвам сама, без охрана, без Клод Геан (главен секретар на Елисейския дворец по времето на президента Никола Саркози, който придружаваше бившата първа дама в Либия- бел. ред.), в кола, която ме води в неизвестна посока. Странно е, но не се страхувам”.

Така започва разказа си бившата френска първа дама. За разлика от нея Клод Геан изглеждал като полужив, когато я изпращал, бил блед като мъртвец и имал напълно изтощен вид.

“Колата очевидно е оборудвана със заглушители за мобилни телефони, защото опитите ми да се свържа с Никола остават напразни. И тъй като шофьорът не говори дума английски, аз съм обречена на мълчание и на очакване”, продължава тя.
При пристигането си пред “прочутата крепост, където живее Кадафи” вече е паднал сумрак. Отварят вратата и тя влиза в бункера, разположен под двореца близо до палатката, в която е билаприета по време на първото си посещение.
“Зад мен заключват вратата. Нямам време да разбера какво става. Друга врата се отваря и Кадафи влиза. Това е същият стар, грохнал атлет с подпухнало лице и уморени черти, един толкова лош актьор, колкото е и декорът, сред който се намира. Но аз не го оставям да каже нищо и започвам с упреците: “Давате ли си сметка за начина, по който си позволявате да се отнасяте с мен? И ви моля да не се приближавате! Ако ми се случи каквото и да било, знайте, че ще отговаряте веднага пред международната общност. Но не вярвам да искате това.”
Сесилия посочва, че единственият начин да се справи с този човек е бил, като действа от позицията на силата, като го изненадва и сама води играта. “Знаете, че не сте лесен човек”, казва той.

Разговорът между двамата продължава по следния начин:

“Трябваше да ви обясня нещата. Опитвах да се свържа с вас следобед, но ми казаха, че спите”, казва Кадафи.

“Аз? Не съм мигнала от вчера. Най-странното е, че ми казаха същото за вас – че си почивате. Или пък че сте заминали някъде в пустинята. Или не знам още какво”, отговаря му Сесилия.

Тя усеща у него някакво смущение, което не му подхожда. “Тогава разбирам какво вероятно се случва: решението не е блокирано от самия Кадафи, а от правителството му и сина му Сейф. Откъдето и това протакане. Той търси достоен изход, в който да не се изложи.”

В този момент Муамар Кадафи казва нещо много изненадващо: “Искам да поканя съпруга ви в Триполи.”

“Знаете прекрасно, че той няма да дойде, ако не освободите сестрите и лекаря! – отговаря тя и добавя: Почувствах, че това събуди интереса му.”

На моменти либийският лидер изглеждал доста смутен, тъй като Сесилия Саркози непрекъснато сменяла поведението си. Внезапно обаче той се изнервил и тъй като искал непременно да приключи разговора, по-скоро хвърля думите, отколкото да ги каже:
“Но аз искам да ви дам сестрите. Ето, давам ви ги! Доволна ли сте сега?”
В този момент бившата първа дама взема тежко решение. Тя моли двама френски офицери по сигурността да отидат и да вземат сестрите и палестинския лекар от затвора. Гордостта, с която те реагират, е очевидна, тъй като ще преживеят своя момент на слава.

“Искам да се присъединя към тях, но Клод Геан ме разубеждава: “Сесилия, дори не си помисляйте да го правите. Помислете за рисковете”, продължава с разказа си французойката.

Тогава двамата офицери се качват на джипа си и потеглят. Бившата съпруга на Никола Саркози признава, че оттук нататък събитията са предадени така, както те след това са ги разказали.

Офицерите пристигат в затвора, чукат на вратата, влизат със сила, събуждат директора и пазачите и предизвикват страшна паника зад стените, което било доказателство, че нищо не се случва, т.е. затворниците не са освободени.

“Но, парадоксално, нещата започват да се движат. Благодарение на телефона в самолета аз обяснявам ситуацията на директора и му предавам аповедта на Кадафи. Тъй като и в този случай заповедите не са изпълнени; правителството е сложило филтър на разпоредбите, за да забрани изпълнението им. Поради вътрешнополитически причини, в които няма никакво съмнение, че религиозните борби играят голяма роля, ангажиментите на полковника не са изпълнени от останалите”, посочва Сесилия в книгата си.

Независимо от всичко, продължава разказа си тя, директорът се размърдал, пазачите събудили жените, които излезли от килиите колкото може по-бързо, без да успеят да вземат вещите си. Палестинският лекар, който наскоро бил преместен от друг затвор, също е доведен.

“Неочаквано двамата ни офицери по сигурността виждат няколко джипа да спират пред затвора. Директорът, когото това пристигане отново хвърля в паника, дава заповед затворниците да бъдат освободени, те се качват в джиповете и всички потеглят като вихрушка”, завършва този епизод от спомените.

Радостта от случилото се избухнала едва в самолета, изпратен от френския президент, и то когато той вече напуснал либийското въздушно пространство.
24chasa.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!