Как големите технологични компании ядосаха властите в последните 10 години?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
23

Случаят с Cambridge Analytica се оказа само един от проблемите в индустрията в САЩ
Марк Зукърбърг по време на изслушването му пред Конгреса на САЩ. Снимка: Архив Ройтерс

Главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг беше прекарал около час от двудневния си маратон при явяването си пред Конгреса на САЩ, преди думата с “м” да се появи.

Сенатор Линдзи Греъм беше първата, която използва термина, докато депутатите водеха изслушването през април 2018 г. Сенаторите искаха да знаят как данните на 87 млн. профила във Facebook са били събрани и продадени на компанията за политически консултации Cambridge Analytica без съгласието на потребителите.

“Не мислите ли, че имате монопол?”, Греъм попита Зукърбърг.

След кратка пауза Зукърбърг заяви: “Не ми изглежда така”, докато наблюдаваше смеещите се насреща му хора.

Година и половина по-късно никой не се смееше на предположението на Греъм, пише CNBC в анализ.

Сега Facebook е изправена пред антитръстови разследвания от Федералната търговска комисия, Правосъдната комисия към Камарата на представителите, и друго, водено в 47 щата и американски територии. Министерството на правосъдието обяви, че прави голяма проверка на технологичната индустрия. А депутатите редовно представят проектозакони, които имат за цел да обуздаят огромното влияние и власт на технологичните компании.

Докато десетилетието се приближава към своя край, връзката между Вашингтон и Силициевата долина изглежда проблемна. Тя е доста далеч от сътрудничеството, което имаше в началото на десетилетието. Последните 10 години бяха десетилетието, в което Вашингтон сякаш прие технологичната индустрия. Но серията от скандали разгроми доверието в директорите от сектора сред властите и регулаторите. Това е историята как тези 10 години се превърнаха в десетилетието, в което Вашингтон се обърна срещу технологичните гиганти.

Близки връзки

Отношението на Барак Обама към технологиите през 2008 г. сякаш му помогна да се добере до президентския пост. Кампанията на младия сенатор изглеждаше като пример за внимателно използване на социалните мрежи за изграждане на мрежа от последователи. След като стана държавен глава, Обама изпълни обещанието си да назначи първи главен технологичен директор в Белия дом, за да насърчава развитието и модернизацията на американската инфраструктура и услуги. Лидерите на Федералната търговска комисия решиха, че е време да привлекат експерт, който да ги съветва по въпроси, свързани с технологиите и политиките, поради което наеха първия си представител в областта още през 2010 г.

Въпреки че имаше известен скептицизъм от страна на регулаторите към технологичната индустрия, те до голяма степен позволиха на компании като Facebook и Google да се движат в посоката, в която са поели. През 2011 г. Търговската комисия уреди със споразумение обвинение, че Google е използвала нечестни практики и е нарушила обещанията си за опазване на данните при пускането на своята социална мрежа Google Buzz, но компанията е принудена да минава одити в продължение на 20 години.

Около година по-късно Комисията сключи споразумение и с Facebook за предполагаемо подвеждане на потребителите за това как данните им се споделят публично или с трети страни. Компанията с съгласи на нови уговорки, а през същия месец Комисията даде зелена светлина за придобиването на Instagram от Facebook за 1 млрд. долара. По това време Instagram беше губеща компания с едва 13 служители на пълно работно време. Към миналата година приложението беше на стойност над 100 млрд. долара, сочат данни на Bloomberg Intelligence.
Както и да го погледнем, кампанията за преизбирането на Обама през 2012 г. беше още по-дигитална от първата. Служителите, изградили предишния успех, увеличиха аналитичния екип на кампанията и наеха бивши технологични служители да работят по някои от аспектите на процеса. Екипът разчиташе основно на Amazon Web Services за изграждането на редица инструменти, писа скоро след изборите Ars Technica.

Администрацията на Обама продължи да наема технологични експерти в Белия дом. Материал на The Intercept разкри 55 случая, в които служители на Google са станали част от федералното правителство при управлението на Обама. Данните показват още, че Google и нейните звена са имали поне 427 срещи в Белия дом по същото време.

Промяната

До средата на десетилетието някои и в момента актуални притеснения за технологичната индустрия започнаха да излизат на преден план. Белият дом започна да предприема стъпки за подкрепа на конкуренцията, а икономическите съветници на администрацията написаха, че служителите и потребителите трябва да спечелят от всичко това.

През април 2016 г. Обама издаде заповед, която призовава федералните агенции и ведомства да направят оценка и да предложат конкретни действия за възстановяване конкуренцията във всички сектори. Паралелно с това Съветът на икономическите съветници към американската администрация разкри, че: “Регулаторите може да искат да обмислят дали “големите данни” са критичен ресурс, без който новите играчи може да се сблъскат с трудности в привличането на клиенти”.

Информацията подсказа за притеснения за конкуренцията на технологичните пазари, но не успя да подкрепи изцяло антитръстовите действия. Съветът писа, че “е нужна повече работа, за да се разбере как политиките, насърчаващи конкуренцията, трябва да бъдат приложени в дигиталната икономика и други технологично динамични сектори”.

В рамките на някои правителствени агенции обаче съмненията към технологичната индустрия започнаха да стават все по-явни.

Министерството на правосъдието например реши да блокира предложеното сливане за 39 млрд. долара между AT&T и T-Mobile, изтъквайки, че обединението им ще бъде проблем за потребителите. Компаниите се отказаха от плана през септември 2011 г.

Малко по-късно Федералната търговска комисия започна разследване на Google, за да разбере дали е ползвала пречещи на конкуренцията практики в полза на своята търсачка. Тя приключи случая през 2013 г. с единодушно гласуване и незначителни отстъпки от Google. Случайно разкрито пред служителите копие от документа с препоръките към компанията обаче разкри големи притеснения. Експертите от Комисията препоръчваха завеждане на дело срещу Google. Въпреки че не е рядкост комисарите да гласуват против препоръките на останалите от комисията, докладът даде хляб на критиците на Google, които заявиха, че това е знак, че очевидно има проблем.
През 2016 г. властите започнаха да осъзнават, че технологичните компании не винаги ще помагат на каузите им. Apple отказа да съдейства на ФБР за отключването на смартфон iPhone, принадлежал на убиеца от Сан Беднардино, Калифорния, чието нападение взе 14 жертви. Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук нарече съдебното разпореждане с искане на помощ от Apple “смразяващо” и предупреди, че сигурността на всички потребители на iPhone е поставена в опасност, ако компанията напише ключа, който да разбие криптирането. В крайна сметка ФБР успя да проникне в телефона и без помощта на Apple.

Два големи случая убедиха властите и регулаторите, че могат, а в някои случаи трябва да направят нещо по повод големите технологични компании. Първият беше обсъждан най-вече в академичните среди и от антитръстовите експерти. Лина Кан, по това време студент по право в Йейл, публикува статия в Yale Law Review, наречена “Антитръстовият парадокс на Amazon”. Материалът от януари 2017 г. повдига въпроси за традиционните интерпретации на антитръстовите закони, които често измерват стандарта за потребителското благосъстояние на база на цените. Този стандарт не е адекватен за измерването на вредата, която технологични компании като Amazon нанасят, посочва Кан, тъй като структурата на фирмата ѝ позволява да държи цените ниски, докато заобикаля антитръстовите изисквания. Статията не доведе до консенсус, но повдигна важен въпрос.

Вторият случай излезе далеч извън академичните кръгове. През март 2018 г. вестниците Guardian и New York Times писаха как Cambridge Analytica е ползвала данни от Facebook без знанието на потребителите за кампанията на Доналд Тръмп преди изборите в САЩ през 2016 г. Историята доведе до огромна вълна от гняв в момент, в който американците бяха разделени по повод избирането на Тръмп и притеснени за руската намеса в социалните мрежи.

Какво ще донесе новото десетилетие?

Последното десетилетие беше Дивият запад за технологиите, а новото вероятно ще е десетилетието на правилата. Въпреки че не е ясно как ще завършат различните разследвания на големите технологични играчи, Конгресът и властите в целите Съединени американски щати имат желание да обуздаят властта в тази индустрия.

Вече се поставят въпроси за това как различните закони помагат и какво е влиянието на липсващи такива, които са позволили на технологичните компании да се разраснат толкова много и да преодоляват правните предизвикателства. Конгресът и федералните регулатори питат как данните могат да увеличат влиянието на технологичните фирми, колко струват данните, кой притежава стойността и какво е нужно да направи потребителят, за да вземе данните си и да ги премести на друго място.

Вероятно ще има законови промени, за каквито вече има предложения в САЩ. Разбира се, никой не знае със сигурност какво ще донесе новото десетилетие.

“Слонът в стаята”, посочва директорът от Stanford Дъг Меламед, “са изборите през 2020 г”.

По статията работиха: Елена Кирилова, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!